Когато огънят най-после връща се и животът ти криле разпери, чуваш тътена на тварите, жадуващи твоя срив пореден гневен… Ала пламъкът веднъж запален, трудно у теб би угаснал. Всеки дъх, всяка треска разгаря, опустошава тази гад без ред. Но ти дишаш да гориш, а не за да убиваш; ти кипиш, а жарта идва от любов, не от омраза. Поемаш въздуха дълбоко, за да трепнеш и да полетиш. Ръце отпускаш и отърсваш тялото си, за да чувстваш. Затваряш очи срещу слънцето и лицето си нежно отпус

Изкуството е навсякъде около нас. За всеки от нас то е в различна форма, но общото между всички видове изкуства е начинът, по който ни кара да се чувстваме. Изкуството ни пренася във втори свят, който е изцяло наш. Там няма правила, страх и обичайното ни ежедневие. Там времето сякаш спира и ние сме единствените, които усещаме разликата. За много хора творчеството е като призвание, то е част от нас, която носим със себе си във всички среди. Творчеството ни кара да бъдем разли

През Средновековието богомилската ерес е била разпространена почти из цяла Европа. Основното ѝ проповядване е, че всичко материално е поробващо душата дяволско творение и че връзката с Бог се осъществява чрез духовно възпитание и свобода, а не чрез ритуали и външно поклонение. По настоящем тя няма активни групи от вярващи, но наследството ѝ в изобразителното изкуството и литературата все още има широко влияние. Литературният стил на богомилите се характеризира с прост, разби