Отражението на политиката в изкуството

Изкуството и политиката – това са две явления в нашето ежедневие, които на пръв поглед нямат никакви точки на припокриване. Въпреки това отпечатъкът, който политическата обстановка оставя върху културното наследство на цялото човечество, не може да бъде пренебрегнат. Понякога, когато четете дадено стихотворение или роман, разглеждате някаква картина, слушате някое музикално произведение или стоите пред някоя известна сграда, не се ли питате дали политиката и нейните идеологически течения изобщо имат място в света на изкуството?

За да си отговорим на този въпрос, може би трябва да започнем от самото начало и да се върнем няколко хилядолетия назад към зараждането и процъфтяването на човешката цивилизация. Асирийската империя дава един от първите примери в историята за сблъсъка между политиката и изкуството – още тогава властта е използвала различни картини и рисунки, чрез които да изобрази своите победи, широкото си влияние и сила. Тази традиция продължава и в Древен Египет, където освен изобразителното изкуство тя засяга и архитектурата – именно Сфинкса и пирамидите в Гиза, които днес са единствените съхранени обекти от Седемте чудеса на античния свят, са плод на стремежа на фараоните да покажат своята святост и могъщество като „божества на Земята“. Докато управите на тези две държави умело си служат с изкуството, то в Римската империя това средство за разпространение и укрепване на властта достига нови висоти. Римляните се проявяват като истински майстори на политическата пропаганда с многобройните си триумфални арки и статуи на императори, които се разпростират във всеки край на империята.

Други особено ярки примери за пропагандно изкуството могат да бъдат намерени в лицето на Втората световна война и последиците, които тя има върху целия световен ред. Третият райх със своето Министерство на народното просвещение и пропагандата е ярък пример за това – политиката на националсоциалистическата партия в Германия, която се основава на култа към личността, антисемитизма и идеала за расовата чистота – „арийската раса“, е тясно свързана с изкуството. Особено голямо значение има киното, а най-известни са филмите на режисьорката Лени Рифенщал. Изкуството заема централно място и в политическата стратегия на Съветския съюз, откъдето се появява терминът социалистически реализъм. Това течение в литературата оставя особено ярък отпечатък и върху българското творчество с многобройни партизански песни и често комично звучащи стихотворения, прославящи партията, работниците и силата на комунизма. Не малко са и авторите и произведенията, които не намират поле за изява по време на социалистическия тоталитаризъм в нашата страна именно поради неодобрението на властта. Често писателите били карани да променят своите текстове, какъвто е случаят и с Димовия роман „Тютюн“, за да се впишат в рамките на режима, а понякога дори дадени творби са били издавани под името на други автори, по-угодни на властващата партия.

Въпреки всички тези примери за злоупотреба с изкуството от страна на властта, не може да се отрече, че редица значими, а понякога и кървави исторически събития, водят до направата на истински шедьоври. Така Френската революция вдъхновява редица творци, от които и Виктор Юго, който написва класиката „Клетниците“, както и още много художници като Йожен Дьолакроа с неговата „Свободата води народа“. Още една известна картина, вдъхновена от Гражданската война в Испания, е „Герника“ на Пабло Пикасо. Първата световна война, от своя страна, води до началото на авангарда – едно новаторско, радикално и бунтарско движение в изкуството. Целейки да критикува американското общество и все още присъстващия расизъм в него, Норман Рокуел – известен американски художник и илюстратор, създава още една известна творба – „Проблемът, с който всички живеем“. Така палачинката се обръща и вече  изкуството не е само инструмент в ръцете на властта, но и средство за оценяване на нейните действия.

“Герника” на Пабло Пикасо

Така стигаме до края на това своеобразно впускане в миналото и ако всички тези примери са ни показали нещо, то това е, че политиката и изкуството вървят ръка за ръка от самото начало на човешката история и може би винаги ще останат хванати заедно, независимо дали е правилно, или не.

Кристина Николова