Богомилската литература и изобразително изкуство и влиянието им днес

През Средновековието богомилската ерес е била разпространена почти из цяла Европа. Основното ѝ проповядване е, че всичко материално е поробващо душата дяволско творение и че връзката с Бог се осъществява чрез духовно възпитание и свобода, а не чрез ритуали и външно поклонение. По настоящем тя няма активни групи от вярващи, но наследството ѝ в изобразителното изкуството и литературата все още има широко влияние.

Литературният стил на богомилите се характеризира с прост, разбираем и достъпен за масите по онова време език, езотерични елементи и цялостно отричане на статуквото - материалните блага, традиционните християнски представи, “византинизирането” на българската държава и официалните църковни канони и йерархия. Богомилските идеи оказват влияние върху катаризма и други движения от същия характер в Европа. Техните текстове са откривани в латински и други преводи, което свидетелства за широкия обхват на тяхното влияние. Богомилската литература остава важна част от средновековното българско литературно наследство. Ключови произведения включват: „Тайната книга“, „Питане и ответ от Господа на Дявола“, „Видение Исаево“, „Откровение Варухово“ и други. В модерната литература богомилството бива интерпретирано от писатели като Антон Дойчев, Георги Кръстев, Стефан Цанев и Никола Райнов, а автори като Владимир Зарев, Милорад Парич, Боян Миолчев и Емилия Дворянова внедряват образи и символи, свързани с него, в творчеството си.

Художническият и скулптурният им стил е символичен и отново езотеричен, като набляга на изобразяването на богомилските учения не по традиционния иконографски начин, а чрез символи, свързани с дуалността „добро/зло“, прераждането и пътя към съвършенството. Нехарактерни за християнството мотиви, които въвеждат, са Дървото на живота, апокалиптични визии, космически символи като Слънцето, Луната и звездите, Кръстът на светлината и тоягата Тау. Голяма част от изображенията са гравирани в камък поредици от символи, а тези, които са рисувани, се отличават с контурни линии, ярки цветове и опростен стил. Богомилското изобразително изкуство е уникално и има особено влияние и извън Средновековието, като множество ренесансови произведения съдържат характерни за него белези.

Тези символи и стилови характеристики се срещат пряко или като вдъхновение дори и в модерното изкуство. Николай Райнов действа и в областта на изобразителното изкуство, като творбите му съдържат класически за богомилската тематика фигури и орнаменти. Ото Рап и цикъла му „Вселената на Богомил“ (Bogomil's universe) изследват богомилството и дуалистичните му вярвания, а в картините на Валери Ценов често присъстват характерни богомилски символи, включително Дървото на живота.